До политическите промени през 1944 г. темата за религиозното обучение на децата и младежите е широко застъпена в периодичния печат. Освен вестници и списания с изцяло религиозна тематика, голяма част от периодиката отделя място в своите страници за някои аспекти от възпитанието и насърчаването на религиозни възгледи в детска възраст. В този контекст споделяме публикация на Добра Пелашева, автор на множество статии за възпитанието на децата и юношите.

„Бог в детската представа“

„Как да се обясни Бог на децата? – питат някои искрени родители, за които въпросът е важен и жизнен. – Думите са тъй недостатъчни да обяснят едно тъй висше понятие, и децата тъй малки да го схванат.

Нека се придържаме о великия принцип на истината и видим дали не можем да се справим с тоя мъчен въпрос по един естествен път.

„Къде живее Бог пита детето. „Навсякъде“, отговаряте. Не е ли верен тоя отговор, и не дава ли правата основа за по-нататъшната постройка? „Защо не го виждам“ – продължава детето. „Не го виждаме, но виждаме какво прави“, – отговаряте. Макар и да е непълен тоя отговор, съвсем верен е. Ще бъде ли правилно да му се каже: „Бог живее на небето, ей там високо, затова не го виждаме“. Кое небе? Облаците ли? Или Бог е в цветята, музиката, в доброто дело, в църква, на небето, вред?

Не мислете по-нататък, че детето ще се зачуди на това повече отколкото на електричеството или радиото. „Отде иде светлина в крушката или гласът в тоя малък сандък?“ „Има ли човек вътре?“ На тия въпроси вие просто отговаряте: електричество, радио. Защо и за Бога да не представите тъй естествено въпроса. Помнете, че тука имаме работа с верующи родители. За неверующите въпросът е много ясен: няма Бог, няма вечни морални закони, няма нищо извън нас. Такива родители после се чудят, защо синовете и дъщерите им отричат всичко: Бог, истина, морал и се отказват дори от самите си родители. Но все пак предпочително е да сме искрени, отколкото да се мъчим да дадем нещо, което нямаме.

Детското понятие за Бога расте чрез опитност. Ние всички предаваме различни значения на думите, в зависимост от това, което сме преживели и изпитали. Какво значи думата „добро“ за детето, ако не това понятие, което вие сте отдали на думата при известна постъпка в присъствие на детето? Ако детето почне отрано да асоциира понятието за Бога с понятието за доброто и красивото, с реда, истината и справедливостта, с чувството за дълг и отговорност, то това понятие по-късно не ще се измени, а само разшири и уясни. Бог трябва да бъде представен на децата като нещо желано, а не като плашило, или жесток тиран, който само гледа да улови някого в грешка, за да го накаже. Често пъти и възрастните си представят Бога, като човек и предават тая идея и на децата. Това е грубо понятие, което детето много скоро ще надрастне и ще захвърли и яйцето заедно с черупката. Нека децата мислят, каквото могат в началото, но не им налагайте нещо, което не вярвате и знаете, че ще надрастнат. Други сравняват Бога с родителите. Сравнението би било отлично, що се касае до любовта и жертвите на родителя за детето, но несъвършенството на родителя скоро ще озадачи детето, което трябва в Бога да види най-висшето възможно добро.“

в-к „Седмица на жената“, бр. 11, 1929 г., стр. 2