„До преди войните интереса на българина към морето беше твърде слаб. Като оставим настрана въпроса за стопанското му използване, неговото лечебно значение се разбираше и ценеше много малко. Отначало като мода, създадена от чужденците в нашата среда, после като навик и традиция, на Черноморското ни крайбрежие изникнаха два курорта: Варна и Месемврия. И дълги години наред никой не се сещаше, че по нашия бряг може да има и други места, между които и много по-хубави, за морски курорти.  Варненското Археологическо Д-ство, запазило чрез големи усилия великолепната местност Аладжа манастир – дълъг пясък за народен парк и морски курорт, 20 години наред убеждаваше представителите на нашата интелигенция за големите прелести и преимущества на тоя кът, като място за летуване или лечение, обаче никой не го чу; тоя бисер на нашето крайбрежие, до скоро не беше известен даже и на варненци.

Наред с двата наши случайно изникнали курорти, преди войните, след упорит труд, от страна на неколцина познавачи и ценители на морския климат, след дълги протакания от страна на държавата и благодарение настойчивостта на покойната царица, на брега на Варна се създаде едничкия ни морски санаториум. Тук всяко лято стотици деца от вътрешността на страната намираха спасение или най-малко значително подобрение на здравето си.

Така, бавно и почти на сила, българина почваше да разбира и цени морето като лечебен фактор.

След войните обаче, интересът към морето почна бърже да расте, а в последните години, тоя интерес почва да се превръща вече и в систематически стремеж към морския бряг. Причините на това явление може би се коренят в променилата се обществена психика след разгрома, може би и чуждите офицери, през и след войната, много допринесоха за да си отворим очите и да забележим, че край източната си граница имаме едно неоценимо богатство, за което по-рано мислехме, че е чуждо. Успоредно с тия фактори обаче, не може да се отрече и значителния резултат от близо пет-годишната пропаганда на Българския Народен Морски Сговор.

Днес вече, с радост може да наблюдаваме постоянно растящия интерес и стремеж към морето. Успоредно с тоя стремеж, след войните у нас изникна едно широко течение изобщо за уреждане на детски летни колонии. Една отлична идея, която в бъдеще може да донесе по-радостни перспективи за физическото развитие на нашето младо население, особено от градовете.

Морето и планината си съперничат и се допълват в широките възможности, които ни дават за освежаване, закрепване и подобряване, както във физическо, така и в духовно отношение на нашата младеж. Девствените лесове на балкана и широките простори на морето, заедно с всичките техни многобройни хубости и заедно с техния чудодеен и благотворен планински или морски климат могат действително да изиграят една спасителна роля за изтезаваната през дългата зима от несносните наши социални и хигиенични условия школска младеж.

Специално за крайбрежието на Черно море, като оставим на страна държавната инициатива за постройка на втори детски санаториум края Месемврия, широките замисли на Чиновническото Кооперативно Дружество за постройка на свой курорт, в европейската смисъл на думата, пак край Месемврия, като оставим на страна и сериозните намерения на няколко професионални съюзи да си построят собствен морски санаториуми, можем  да отбележим многобройни желания за уредба на летни морски колонии.

От няколко години насам ред училищни управи уреждат за СВОИТЕ деца колонии за летуване на брега на морето. Варна, а до известна степен и Бургас, лете се пълнят с много такива, малки и весели колонисти. За съжаление, тия колонисти, макар и да имат на разположение многото удобства (училищните сгради и лесната доставка на храна), които дават градовете, ГБ имат и многото недостатъци на тия последните. Тук за летни колонии, в истинската смисъл на думата, не може и да се говори Прашният въздух и не чистотата на нашите градове унищожават това, което морският въздух дава на децата на самия бряг, от друга страна големите мравуняци от хора и целият куп от сгради лишават децата от свободният простор на природата и угнетяват, мачкат техния дух, вместо да го освободят и възвисят.

При несравнено по-добри условя са поставени колониите в крайбрежните села или малки градчета. В с. Галата, край Варна, една от Софийските Девически Гимназии вече трета година урежда своята лятна морска колония, чиито отлични резултати са подтикнали още няколко Софийски гимназии да предпочетат преимуществата на малкото населено място и близостта на свободната открита природа, пред задухата на града; така например друга една Софийска Девическа Гимназия се готви да уреди своя колония в гр. Созопол, а една мъжка гимназия пропътува пешком цялото крайбрежие за да си избере най-удобното място за колония.

Организаторите на ученическите колонии отиват и още по-нататък, като отбягват даже и малките населени места и търсят уреждането на колониите съвсем на свобода — изключително между красотите на морето и тия на девствения бряг. Така например, Министерството на Просвещението е избрало най-красивото място на Черноморското ни крайбрежие — Дълъг пясък, разположено далеч от шума на „Луксозният Варненски курорт“. То проектира още това лето да издигне тук своята първа лятна колония. На ред са Министерството и Софийското Училищно Настоятелство се готви да издигне своя колония на брега на морето, но пак далеч от града, близо до Държавния Детски Санаториум.

Покрай ръководителите на нашата училищна младеж, като организатори на летни морски колонии се явяват и някои културни дружества: така напр. Младежките Християнски Д-ства подготвят уредбата на една своя морска колония, също така Юношеският Туристически Съюз готви откриването за това лято на две свои колонии, — една на Дългия пясък, а друга край Месемврия. Инвалидния дом също така готви своя лятна морска колония край Варненският Окръжен Курорт „Св. Константин“.

В това широко движение за уреждане на летни морски колонии, създадено до известна степен вследствие пропагандата на Българския Народен Морски Сговор, не можеха да не участват и клоновете на тая млада организация. За съжаление, това участие още не е дало своите реални резултати.

Подготовката, която няколко клонове предприеха миналото лято, остана само като един не уверен опит, без да се изрази някъде в създаването на колония. Пречката за това беше някъде липсата на опитност, а някъде липсата на материални средства. Но докато клоновете от крайбрежието имаха всичкото желание да уредят летни колонии, тия от вътрешността се отнесоха може би недостатъчно сериозно към тая задача и нейното разрешение се отложи за това лято.

Клоновете на Българския Народен Морски Сговор и техните членове не трябва да забравят, че дейността на организацията не бива да се ограничава само в отвлечената пропаганда, а тя трябва да се оформи и в дела. Чрез уреждане на летни колонии, крайбрежните клонове биха заинтересували населението от вътрешността на страната и пустеещите днес, чудно хубави и кокетни, градчета и села по брега, в скоро време ще се обърнат в курорти с не по-малка, ако не и по-голяма слава, отколкото Варна или Месемврия. По тоя начин крайбрежието постепенно ще се сроди с вътрешността и може би след не много години няма да може да говорим за „забравеният, незаселен и пуст“ български бряг.

Вътрешните клонове от своя страна също трябва да поемат това дело с ентусиазъм, защото ако то беше осъществено ще донесе на тъй нуждаещото се наше младо поколение бодрост, свежест, здраве, а даже и спасение. А последиците от тая хубава инициатива са ясни, — общественият кредит на Б. Н. М С. силно ще порасте и достижението на другите негови цели ще бъде много по-лесно и много по-бързо, защото обществото ще види и ще се убеди в конкретната полза от начинанията на Б. Н. Морски Сговор.

Нека се проникнем от съзнанието за ползата от летните морски колонии и с удвоена енергия заработим за уреждането на тия колонии още за през настъпващото лято.“

Публикация на Георги Славянов, главен секретар на Главното Управително Тяло на Българския Народен Морски Сговор.

В-к Морски сговор, бр. 5, 1925 г., стр. 1-2, печатен орган на Български Народен морски Сговор