В играта децата създават свои илюзорни светове със съответните правила, пространства и участници, а също с предмети, подпомагащи влизането в роля – играчките. Още непроходили, децата имат рефлекс да хващат, дърпат, оглеждат различни вещи. Когато поотраснат, започват да импровизират с подръчни материали, за да претворяватв играта заобикалящата ги действителност и да моделират човешките действия и отношения. Така играчката изпълнява редица важни функции – стимулираща, развиваща, социализираща, естетическа и др. Следващата журналистическа статия от далечната 1929 г. засяга именно темата за ключовата роля на играчките в детското израстване.

„ИГРА И ИГРАЧКА“

„Каква играчка да подаримъ на детето си? Отговорътъ е много простъ на гледъ – отиваме въ магазина, който е препълненъ съ играчки, и споредъ кесията си правимъ избора… Но тъй лесно не е. Магазините са места, където се продаватъ фабрични произведения, които се стремятъ към нещо ново, къмъ конкуренция, като при това същинския смисълъ на играчката бива постепенно изтикванъ все повече и повече на заденъ планъ.

Фабрикантътъ мисли за пласмента, за търговията си; той забравя, че играта за детето е работа, чрезъ която то си създава оня святъ, въ който то живее; той фабрикува играчки, съ които творческата фантазия на детето не знае, какво да започне. Голяма мода са напр. хилядите видове тенекиени играчки съ механизъмъ. Детето получава такова едно автомобилче, навива го, слага го на пода, и то се движи самó два-три метра – и туй то. Следъ три часа то му се насища. Следъ няколко дена механизмътъ се разваля, и къмъ пълното си разочарование детето получава още мъмрене, пъкъ даже и плесници, задето тъй скоро счупило скъпата играчка. Въ същностъ виновни са родителите, които са купили на детето си такъвъ боклукъ. След като играчката „за курдисване“ е на оня святъ, детето взема, каквото му мине на ръка и го облича като „беби“, или вързва на някоя сарделена кутия конецъ и я тегли следъ себе си като „кола“ – и е доволно. Това е кратката история на безбройните случаи с криво избраната играчка.

Родителите трябва да извлекат поука от това. Детето иска преди всичко да се занимава, да има работа. За него играта не е убиване на времето, а рационално използуване на последното. И затова му е безразлично, дали куклата има истинска или фалшива коса, дали кончето е съ истинска или рисувана кожа. Преди всичко детето иска да може съ тяхъ да „работи“, да облича и съблича куклата, да я къпе, да може да впряга и отпряга кончето. То иска само да даде на играчката си истинския ѝ видъ, да твори и създава. Спомнете си за желанието на всички деца да разглобяватъ играчките, за да видятъ „какво има вътре“. Родители, които не могатъ да разбератъ това, наказватъ често децата си за тоя имъ стремежъ да разрушаватъ, който въ същностъ е само единъ стремежъ къмъ дейностъ.

Детската фантазия е творческа; детето е магесникъ, който може да направи отъ заобикалящата го среда всичко, каквото пожелае – единъ обърнатъ столъ е кола, параходъ, железница, автомобилъ, детето е файтонджия, морякъ, машинистъ, шофьоръ, конъ, свирка – всичко въ тая малка особа. Дейностъ е смисълътъ  на играта му. Детето, което „помага“ на майка си при готвенето, прането, вярва, че помага. Къмъ играта си то се отнася сериозно. И производителите на играчки, които напоследъкъ много често обръщатъ играчките на карикатури, грешатъ основно; те бъркатъ детското съ детинщината.

Всичко това ни довежда до лесно изпълнимата задача: Дайте на детето проста, трайна играчка, съ която то може да гради и строи, да дава форми и да създава. Дайте му пъстра хартия, цветни моливи, кошничарска работа, пластелинъ, дайте му инструменти, каквото подхождатъ за неговите ръце. Дайте на момичето кукла да играе съ нея, а не му я прибирайте само за показване на гостите. Дайте на детето игри, които го сближаватъ съ другите деца; не забравяйте важния социаленъ момент.

Но не давайте на момчетата оловени солдати, не имъ давайте пушки и шашки. Не казвайте: „И ние сме играли съ тяхъ и нищо не са ни повредили“. Сигурни ли сме въ това?“

Автор: Е.Х.

„Вестник на жената“, бр. 355, год. VIII (1929)