Без редакторска намеса от страна на екипа на проекта.

„Родителите, които мислятъ, че детето има нужда отъ постоянно игране и поради това го отрупватъ съ всевъзможни играчки, често пъти се учудватъ на бързото му насищане на тяхъ. Потикътъ у детето къмъ дейностъ, въ повечето случаи не е само едно желание за игра, а едно, макаръ и несъзнателно стремление къмъ некакво занятие, което ангажира неговата отговорностъ и чието извършване дава видими резултати.

И действително трогателна е съвестностъта, която проявяватъ децата, особено онези съ силно развита фантазия, при изпълнение на дълга си спрямо някои неодушевени предмети. Така напр. куклата получава най-редовно храната си, вечеръ се слага да спи въ леглото ѝ и сутринъ се сресва, омива и преоблича. Къмъ дървеното конче се полагатъ същите грижи; неговия малъкъ собственикъ му слага храна въ яслите, чеши го, къпи го, завежда го въ обора и вечеръ го завива добре да не простине. Всички тези примери говорятъ явно за силното стремление и желание на детето да се грижи постоянно за някого, който да почувствува труда и верностъта, която то проявява къмъ него.

Погрешно е да се мисли, че всяка работа, каквато и да е тя, стига да бъде извършена добросъвестно, задоволява човека. Тамъ, където липсва животъ, тамъ няма потикъ къмъ дейностъ. Само когато механическата работа служи като средство за една по-висша целъ, само тогава тя бива извършвана съ удоволствие. Това явление се среща навсякъде и дори най-простите и най-престъпни хора се стремятъ да направятъ живота на съществото, къмъ което са привързани, по-добъръ и по-хубавъ.

Първото живо същество, което може да поверимъ на детето, то е домашното животно. Въ началото, естествено, предполага се, че това става подъ надзора на родителите или на по-възрастни братя и сестри, които ще се чувствуватъ отговорни за благосъстоянието на животното.

Грижата за животното има много голямо значение въ възпитанието на детето. То узнава много неща, които не може да съзнае при играенето съ неодушевени предмети поради простата причина, че те никога не се противопоставятъ на волята на техния малъкъ властелинъ. Освенъ това, при отношенията си съ животните, детето става по-проницателно, по-търпеливо и самообладаващо се и въ него се развиватъ и много други качества, които са отъ голямо значение за бъдещия му животъ. То свиква безъ мъка на редъ и точностъ, които въ днешния бързъ темпъ на живота са отъ грамадно значение.

Искамъ, обаче, да наблегна на една грешка, която родителите могат да си позволятъ в желанието си да научатъ детето да съзнава напълно отговорностъта отъ поетите задължения, като посоча за пример следната случка.

Едно малко момче притежава едно канарче, което то страстно обича и за което полага извънредно големи грижи и внимание. Единъ денъ, презъ ваканцията, съобщаватъ му да замине за една седмица на село, при чичо си.  Детето така много се зарадвало, така щастливо се почувствувало предъ мисълта за осъществяване на плановете си, че заминава безъ да даде някакви нареждания за канарчето. При завръщането си, намира го умряло. Скръбъта и отчаянието му били безмерни, неизказани.

– Какъ е умряло, мамо, и защо – постоянно пита то майка си.

– Умря отъ гладъ, отговаря майка му. Ти съвсемъ го забрави и не натовари никого съ отглеждането му.

Тази иначе много добра жена, не само че остави едно бедно, невинно птиченце да умре отъ такава мъчителна смъртъ, но позволи на детето си да се усъмни въ нейната доброта и меко сърдце.

Въ подобни случаи, при отношения между деца и домашни животни, не бива да забравяме, че имаме работа съ деца, които не са още напълно развити хора и като така, наематъ онова оформено съзнание за дългъ и отговорностъ. За да развиемъ у детето известни добри качества, не бива да унищожимъ безпощадно други. По никой начинъ не бива, съ известна наша постъпка или проява, както въ дадения случай, да дадемъ поводъ на детето да загуби доверието, което то изобщо храни къмъ възрастните.

Точностъта, самообладанието и търпението се създаватъ винаги, и въ по-късните години, но изгубеното доверие не се връща никога.“

Елза Вайсманъ

Вестник на жената, бр. 403, год. IX (1930)