„Задачите, които народното правителство трябва да разреши тази година, са по-трудни от досегашните. Предстои ни да положим основите на социализма и в училището. За изпълнение на тези задачи важно е учителството да направи много усилия за своето издигане в научно, идейно, политическо и педагогическо отношение. В неговите ръце е оставен най-ценният капитал на народа – този капитал не трябва да остава мъртъв или изпилян напразно. Младежта трябва да бъде възпитавана в социалистически дух, за да стане годна да построи социалистическото общество на благоденстващи свободни хора.


Преди 9 септември 1944 г. правителството на фашистите не полагаше нужните грижи за просветата на народа. Те се стремяха всячески да отровят душата на учители и ученици. От учителите искаха да направят верни изпълнители на своята противонародна политика, а от децата – покорни слуги. В това отношение постигнаха известни успехи. Девети септември още не е изтръгнал отровата на някои учители, които не могат все още да разберат духа на новото време, тяхното място в политическия живот и предстоящите им задачи като учители на народа.


На това срамно минало учителството ще тури край.


Първостепенна задача на народната влас е повдигане културата, науката, техниката и целокупния живот на утрешния ден. Това ще се извърши чрез училището, поради което учителят трябва да работи с пълна енергия за всестранния разцвет на Народната ни република. Да крепи морално политическото единство всред масите и да мрази до смърт враговете на народа. А от това следва, че учителят трябва да бъде не само учител и възпитател на младото поколение, а и на възрастните.


В миналото прогресивното учителство даде не една свидна жертва. То ороси с кръвта си и пътя към победата, заедно с народа и не преклони глава пред палачите.


Сега властта е народна, учителството ще се справи с всички задачи, колкото и да са трудни те. Правителството на Отечествения фронт е с него и ще го подкрепи всеотдайно.


„И ще бъде ден, ще бъде ден!“

Бонев
в-к „Кюстендилско дело“, бр. 27, год. 2 (23.09.1948 г.), стр. 1.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Trending