При тази сурова борба за съществуване, при днешните нужди и страдания в живота, да създадем някому радост – това е Божия благодат. И ето, празниците идат. А те внасят радост в сърцето на децата, а на възрастните разведряват душата сред житейските несгоди.

И от всичко, което най-много въодушевява детето – това са празниците. Празниците са детското царство.

А празника, за който мисълта от дълго е заета и, който и млади и стари с истинска радост очакват, разбира се, е Коледа. Надали има възрастен, в душата на когото Коледа да не е  оставяла светли, радостни спомени.

И като знаем това, трябва възрастните да се постараем да създадем на децата весел, радостен празник.

Наред с приготовленията, с новите дрехи, с изпълнението на обичаите, които съпровождат празника, това което децата най-много очакват от празника са подаръците.

А каква голяма, безгранична е радостта на децата от подаръците – струва ми се излишно да казвам. Всеки може да признае, че макар и възрастен, в душата си таи мисълта – дали и на мен ще подарят нещо?

Но празника става още по-радостен и смислен за детето, когато то само вземе участие в приготовленията за празника и само приготви подаръци за близките си.

Майката и възпитателят не трябва да забравят, че при всяка домашна работа детето се чувства като сила, като едно необходимо колелце в цялото. А желанието да зарадва другите, го прави гордо, че и то може да направи нещо хубаво. За това на неговите подаръци, колкото и малки да са те, даже да е една ладийка направена от прегъната книжка, не трябва да гледаме с пренебрежение. Защото детските подаръци – това е детската душа, и обич, и творчество.

Всяка работа, изработена от ръката на детето е и духовна работа. Защото тя е ръководена от мисъл, търпение, старание. А една възпитана ръка, може да направи в живота също тъй много чудеса, както един възпитан дух.

Празниците идат. И ако, на нас отрудените в живота не могат да дадат радост, нека я създадем на децата.

Но да не лишаваме децата от още една радост, да не убием тоя скъпоценен дар, който те носят в душата си – силното желание и те да подаряват на родителите си, на сестричетата и братчетата по нещо.

Така ще създадем у детето жива сила за по-късните години в живота, а именно – да може да създава на другите радост и щастие.

От Вяра Бояджиева,
Вестник на жената, 1931 г., бр. 434, год. 10, стр. 2