Сега, когато идва Рождество Христово, всяка учителка в детска градина ще се замисли за коледните теми и ще си очертае плана за работа. Независимо от проектите, които са започнати и независимо от тези, които биха се създали, дядо Коледа ще дойде, ще изпъкне с цялата си личност, ще се наложи с цялото си съдържание и ще се задържи през целия месец, дори, в някои детски градини, като самостоятелен проект.

Мога да кажа, че декември е един от най-хубавите месеци в детската градина. Тогава има толкова много работа, че дори не стига времето, имаме толкова оживление, такава радост, които не могат да се опишат а трябва да се видят.

Животът кипи в детската градина, очичките блестят от радост, а малките ръчички работят, правят подаръци за мама, за татко, за баба, за другарчетата си и други. Правят играчки за себе си, защото ще дойде Коледа и тогава всички трябва да бъдем радостни и да си подарим по нещо. Защото и дядо Коледа в работилницата си, подпомогнат от джуджетата, усилено приготвя играчките и подаръците за децата. И темите за дядо Коледа не свършват. Всеки ден се говори за него, децата стават джудженца, движат се из стаята с шапки на главите, каквито са на джуджетата. Построява се двореца на дядо Коледа и т. н. и все за дядо Коледа се говори. Темите за Рождество избледняват колкото и да наблягаме на тях, вниманието и интересът са за дядо Коледа, като чели всички приготовления се правят за неговото идване. И не само в моята детска градина, но и в другите, които съм имала случай да наблюдавам, децата остават с впечатление, че на Коледа ще дойде дядо Коледа и че празнуваме празника на дядо Коледа, а не Рождество Христово.

Винаги това ми е правило неприятно впечатление. Говорила съм по този повод с колежки, но всички са били на мнение да се запази дядо Коледа в детската градина, тъй като чрез него децата живеят във фантастичен мир и се развива въображението. Аз мисля, обаче, че ние имаме достатъчно други случаи в годината, в които децата да живеят във фантастичен мир и начини чрез които да развием въображението им.

Аз, с тази статия, искам да се обявя против дядо Коледа, в който децата не вярват, и знаят че е облечения училищен прислужник и че подаръците срещу Коледа се поставят от родителите, а го обичат за това, защото чрез игрите за него им се доставя радост.

Намирам, че дядо Коледа пречи да се почувства хубави християнски празник. А освен това, то  е нещо чуждо, което искаме да наложим на децата, особено в тези времена, когато постоянно се говори за народностно възпитание и това да пазим родното. И без дядо Коледа може да се внесе същото оживление, същата радост в детската градина, всичко ще бъде същото, но когато не се говори за дядо Коледа цялото внимание на децата ще се съсредоточи за Рождество Христово.

Може да се развие чудесна групова игра или проект. Вместо да строим двореца на дядо Коледа, ще си построим пещерата с яслите. Ще си направим коледен пазар, където ще се оставят изработените предмети и подаръци. Нали на Рождество мъдреците и овчарите са направили подаръци на бебето Исус? И ние ще си подарим нещо за спомен и да се радваме.

Няма да се разправят приказките за дядо Коледа и да се пеят веселите му песни. Но в замяна на това ще остане много време за приказките за Рождество, въобще, за коледните приказки и теми и за истинските коледни песни. Децата ще научат хубавите български коледарски песни, ще си направят колаци в училището. Ще играят на коледуване в детската градина, и на самата Коледа може да се направи едно истинско коледуване. По този начин те добре ще разберат смисъла на празника. А освен това, Коледа се явява като причина, като център, около който се развива един религиозен проект, чрез който ние ще запознаем децата с Бога, и с нашата религия. Защото на всички ни е известно, че не всякога можем да говорим на децата за Бога. Случите за това са много малко през годината, още повече, че се ръководим от детските интереси. А интереса на децата много рядко попада на темата за Бога. Наш дълг е да ги въведем в религията. За това не бива да отклоняваме тяхното внимание в други посоки, а напълно да използваме интереса за Рождество.

Аз мисля, че е време да се премахне дядо Коледа от детските градини, докато е още рано и докато те още не са нахлули масово в селата. А това ще стане. Защото интереса към детските градини в селата е много голям. Вярвам, че не е далече бъдещето, когато във всяко село ще има детска градина. А тогава и дядо Коледа ще влезе във всички села и постепенно ще измести нашите битови обичаи.

Аз вярвам, че ако сериозно се замислят моите колежки „да бъде или да не бъде“ дядо Коледа в детските градини, ще приемат „да не бъде“. И много лесно ще се проведе работата и без него. Само трудно ще ни бъде по отношение песните, тъй като всички знаем много песни за дядо Коледа, а много малко или никак чисто български коледарски песни. Но…ще преровим сборниците с песни и ще намерим поне няколко подходящи и нужни песни.

Ако се заработи в тази насока, аз вярвам че и композиторите ще ни помогнат. Надявам се същ, че и в курса за учителки в детските градини, всички песни за дядо Коледа ще се заменят с коледарски. А това ще улесни извънредно много бъдещите учителки.

Дядо Коледа не е завладял само детските градини; но той е проникнал и във всички домове на интелигентните хора. В еснафските семейства, и в тези от народа, ако мога тъй да се изразя, той още не е влязъл. Защото, те от много грижи нямат време да помислят за него. А интелигентните хора са го възприели, като нещо ново, модно, и

като всяко чуждо нещо, ние мислим че е хубаво. Интелигентните хора, заети също със своята работа, нямат време да се замислят, че този дядо Коледа измества битa ни.

Виждат само хубавата му страна и го предлагат на децата. До там

се отива, че се създава и баба Коледа, зер дядо Коледа трябва да

си има и баба. Създава се още и дядо Великден. Веднъж едно

момченце ми каза: „Ние боядисвахме яйца, но няма да ги ядем докато не дойде дядо Великден.“ „Кой ти каза това?“ — „Баба.“ Това чух от едно дете, чиито баща е инженер, а майка му — лекарка. Заети са хората със своята работа и почти цялата грижа и възпитание на децата им е предоставена на бабата. А тя е стара жена, работата ѝ е много и няма време да седне спокойно да обясни на детето защо червените яйца не се ядат преди Възкресение Христово, ами съчинила го лесно: „Когато дойде дядо Великден тогава ще ядем яйцата.“ И много логично за нея, защо щом като имаме дядо Коледа, да нямаме и дядо Великден?

Ако родителите и бабите на децата са заети с грижи или работа и нямат достатъчно време да се занимават с тях, ние, детските учителки, сме тези, на които ги поверяват с доверие, и от които очакват, че ще ги обучават и възпитават правилно.

Не трябва и ние да ги заблуждаваме, а и като българчета, длъжни сме и трябва преди всичко да ги запознаем с родното, с българското.

От Александра Сотирова,
сп. Първи стъпки, 1942 г., год. X, кн. 2, стр. 7-9