Коледа е най-големият християнски празник, когато добри и лоши, бедни и богати, забравят поне за момент своите дребни страсти и увлечения и си припомнят легендата, че преди много години в нощта на Рождеството ангелският хор беше пял: „Мир на земята, между человеците благоволение“. Или, може би, тези думи не изпъкват в съзнанието на много хора, но едва ли има човек, който не се чувства обладан от коледния дух, който добива конкретен израз в старанието да се направи добро, да се помогне на някой беден, да се зарадва някой близък.

В желанието си да направят Коледа по-красив и по-светъл празник, хората са измислили много коледни песни, коледната елха, раздават си подаръци и като едно олицетворение на коледния дух, са измислили и символичната фигура на дядо Коледа. Кой е дядо Коледа? Той е един белобрад старец, който живее някъде далеч, в снежните си палати и слиза при децата всяка година, за да им донесе подаръци и ги зарадва; той е златното сърце, пълно с любов към всички; той е справедливият, който носи радост на богатите и на бедните; той е този фантастичен образ, който единствен излиза от рамките на приказките и идва при децата, за да чуе техните песни и стихотворения, да ги похвали и зарадва с подаръци; дядо Коледа е най-после този образ, който живее най-дълго в детското сърце и остава завинаги незабравими спомени.

И всяка година, когато приближава Коледа, ние разказваме на децата си  приказката за Рождеството на Христос, ние се стараем да ги накараме да се проникнат от идеята за доброто, но нищо не може да завладее така детските сърца и ги приобщи към коледния дух, колкото идеята за дядо Коледа. Защото възвишените идеи за добро и справедливост могат да завладеят децата само, ако те им се представят в конкретна форма, а един от начините да им се въздейства най-лесно е, като се даде материал на тяхното живо и винаги будно въображение. Ето защо, дядо Коледа е един толкова удобен за тази цел образ.

Идването на дядо Коледа в домовете или в детската градина в никой случай не изключва запознаването на децата с битовите ни, коледни обичаи и хубави народни коледарски песни, нито пък запознаването им с религиозното значение на празника. Едното и другото не само, че не се изключват, но могат, ако родителите и учителите имат правилно разбиране по въпроса, чудесно да се допълват. Една интелигентна майка и една добра детска учителка никога няма да представят на децата си дядо Коледа като  една приказна фигура, плод на въображението на възрастните, а по-скоро като едно допълнение, като кулминационната точка при празнуване на Рождество Христово.

Дядо Коледа е любимец не само на малките, но дори и на по-възрастните деца, които познават в него преоблеченият чичо, вуйчо или училищен слуга.

Основателно ли е тогава да изхвърлим най-радостния елемент при празнуване на Рождество Христово – дядо Коледа – това, гениално творение на въображението, тъй близко до децата, това чудесно средство за изискване послушание от тях и тази най-голяма радост на детството?

От Леда Милева,
сп. Първи стъпки, 1942 г., год. X, кн. 2, стр. 10-11