Шведска Коледа в старо време

Върнете се с мене хиляда години назад и елате да посетим дома на един шведски викинг и да видим как той празнува големия зимен празник Юл, заместен по-късно от Коледа. Дебела снежна покривка се разстила по поляната. Навред цари тишина, като че ли всичко спи. Само един бял стълб от дим, който се издига право към звездното небе, ни показва имението на викинга скрито в гората. Приближаваме се и виждаме, че то се състои от много къщи. Пред най-голямата от тях, гдето живее главатарят, се издига грамадна елха. Преди да ни пуснат там трябва да отидем в една по-малка къща, гдето има парна баня. Оставяме празничните си дрехи пред вратата и влизаме в една стая, в която е толкова топло, че бързаме да съблечем и останалите дрехи. Поканват ни да седнем на дългите пейки, наредени край стената и ни дават брезови клончета, с които започваме да се шибаме по цялото тяло. Най-после, след като се изпотим хубаво и не можем да понасяме повече топлината, излизаме навън и се търкаляме в снега. След това ни изтриват и ни дават дрехите да се облечем.

            След парната баня вече можем да влезем в голямата гостна зала на главатаря. Подът ѝ е покрит със слама. Около стените има дълги пейки, пред които са наредени широки маси. Главатарят седи на средата на една пейка, поставена на северната стена, а господарката на имението – срещу входа. В средата на залата гори свещеният огън, който не бива да се оставя да угасне, а се поддържа винаги. Димът излиза през една дупка на тавана, през която денем влиза светлина. Нощем през нея надничат звездите.

Гостите пристигат. Слугите ги въвеждат и им показват местата на пейките. Мъжете свалят оръжието си и го закачат на стената. По гредите горят факли. Главатарят е и домашният жрец, а къщата е не само жилище, а и храм. Празненството започва с жертвоприношение на бога Фрей, когото молят за мир и богата жетва. Месото на коня и на глигана, които се принасят в жертва, се вари в големи гърнета, закачени на огъня. Жените топят парчетата хляб в топлата чорба и го поставят на дървени или метални блюда. На мъжете дават големи, художествено украсени чаши, пълни с вино и мед, което обаче те не бива да пият. Тая нощ всеки трябва да остане трезвен и да бъде внимателен. Очакват се важни гости – прадедите, към които всички се отнасят с такова дълбоко уважение, идват да посетят своя стар дом.

Цели поколения имението е принадлежало на същото семейство и според вярването през нощта срещу големия зимен празник Юл, когато всичко затихне, някогашните главатари се завръщат. Затова, когато гостите напуснат залата и идват да спят, домакинята има грижата да подготви всичко за пристигането на духовете на прадедите: парната баня трябва да бъде готова, факлите трябва да светят, а масите да бъдат пълни с чаши бира, шунка и друга храна в изобилие.

Пуерто Рико

Понеже християнството е пренесено на тоя остров от испански свещеници, тамошните коледни обичаи са старо-испански коледни обичаи. В Испания Коледа се празнува на шести януари и се нарича „Ден на тримата царе, в памет на Гаспар, цар на Тарс, страната на мирото, Мелхиор, владетел на Арабия, страната на златото и Балтазар, цар на Испания, гдето от дърветата тече тамян“. Сигурно си спомняте легендата за тия трима царе, които вървели след звездата до Витлеем и видели детето Исус в яслите, а като се върнали от поклонението си, раздали всичкото си богатство на бедните и тръгнали да възвестят рождението на Спасителя. Деца от Пуерто Рико пишат следното за тоя празник: „На пети януари, деня преди празника на тримата царе ние сме много радостни. Щом ни пуснат от училище, отиваме на пътя, да берем трева за камилите на тримата царе, която събираме в кутии. Щом се мръкне, туряме кутиите край прозорците и си лягаме веднага. Тая вечер всички деца лягат рано, но едва ли някое заспива лесно, защото всички си мислим за подаръците, които ще ни донесат тримата царе. Сутринта се събуждаме рано, скачаме бързо от леглото и тичаме при кутиите, грабваме оставените в тях подаръци и бързаме с тях при родителите си. Улиците са пълни с деца, които се питат едно друго: „Какво ти донесоха тримата царе?“ През деня всички отиваме на черква По време на литургията три момчета представят тримата царе. Селяни с китари и мандолини обикалят на групи от къща на къща познатите и приятелите си и им пеят и свирят коледни песни. В замяна на това те получават разни сладкиши. Песните продължават три дни, по един за всекиго от тримата царе: Мелхиор, Гаспар и Балтазар.

            Капска провинция, Южна Африка

            Членка на Младежкия Червен Кръст в Капската провинция в Южна Африка съобщава следното: а следното: „Южноафриканската Коледа не е придружена от снежни бури и мъгла. Нашата Коледа се пада тъкмо всред най-горещото време. Но това време е най-любимото на всички истински южно африканци. То иде, когато почва нашата дълга лятна ваканция и всички се отдъхват при мисълта, че Коледа не е далече. Майките бързат с приготовленията за празника, купуват подаръци и приготвят коледния обяд. Дори и в най-малкото селце всички бързат и шумят. Витрините на всички магазини са силно осветени. Тълпи от весели деца се трупат пред тях и се възхищават от хубавите играчки. Коледари в Южна Африка са обикновено местните жители. Те започват да коледуват щом утихне празничният шум.

            Коледа е празникът на децата. С нетърпение те очакват Бъдни вечер, когато добрият цар дядо Коледа, натоварен с играчки, се промъква през ключалката на вратата, за да им донесе подаръци. Сутринта всички деца се събуждат много рано. Настъпва голямо възбуждение и скоро се зачуват радостните викове на малките момиченца и момченца, намерили хубавите подаръци от дядо Коледа.

            Макар че Коледа в Южна Африка да се пада в най-горещото време, повечето южноафриканци поддържат хубавия стар обичай да пекат пуйка и да правят сливов пудинг за коледния обяд. Ние не можем да се похвалим с коледно дърво, но затова пък масите ни са украсени с най-хубави цветя“.

            Франция

            Деца от Франция описват така тържествената нощна литургия на Бъдни вечер:

„През нощта на 24-ти декември по цяла Франция ще срещнете хора с фенерчета в ръка Това са селяни, които отиват на черква, за да присъстват на тържествената нощна литургия. Понеже не всяко село има своя черква, много често някои от тях трябва да вървят цели мили през поля и гори, в голям студ и сняг. Цяло щастие е за тях, ако нощта се случи лунна. Черквата е украсена с елхови клончета и бръшлян и осветена със стотици свещи. В един ъгъл е представено Рождество Христово. Вие виждате малка пещера, от дърво и зеленина. Вътре в нея е люлката, а в нея детето Исус. Дева Мария и свети Иосиф седят до люлката и пазят детето. От другата страна са поставени волът и магарето, които топлели с дъха си детето Исус. Пред люлката ще видите пастирите, облечени в големи кожуси, а зад тях — тримата царе. Пещерата е осветена с малки лампички, скрити в зеленината. Така представено Рождество Христово ще намерите във всички френски черкви, градски или селски.

            Скоро почва тържествената литургия. Песнить звучат радостно. Почти всички от тях славят рождението на Спасителя. Черквата е пълна се хора. Всеки е дошъл на това тържество и следи с внимание службата. Черковните съкровища се изнасят из олтара. Настъпва пълна тишина и всред нея започва светото причастие.  Богомолците, изпълнени с трепет и страхопочитание, се приближават до свещената трапеза. Литургията завършва с радостни песни. Тогава хората взимат фенерчетата си и се запътват през тъмната нощ за домовете си. На сутринта те пак ще дойдат тук за сутрешната литургия. Често пъти малки групи от приятели се събират по домовете си, или в малката селска гостилница, за да дочакат там утринта.

            Сърбия

Един стар коледен обичай в Сърбия, който се поддържа с голяма любов, е така нареченият „полазник“. В някои части на Сърбия полазникът е първият човек, който дойде вкъщи на Коледа сутринта. Но в други нейни части всяка къща си има своя постоянен полазник. Обикновено полазникът бива някое здраво весело момче, или някое по-малко дете, момче или момиче. Той иде на Коледа, рано сутринта след черква и носи жито и три ябълки или портокали с по една сребърна пара залепена на тях. Той чука на вратата, домакинята му отваря и двамата се поръсват с жито. После полазникът се приближава до огъня, гдето гори „бъдникът“ (коледният пън), взима две тлеещи главни, търка ги една в друга и като брои искрите, които хвърчат от тях, пее: „Бог да ви даде толкова крави, овци, коне, волове, толкова пари, здраве, щастие и други добрини. Нека къщата ви цъфти и радостите и бъдат многобройни като искрите на тоя огън!“ Другите членове на семейството се приближават към полазника и той им пожелава щастие. Ако в семейството има момичета, той извиква едно от тях по име и когато то му се обади, той казва: „Аз не викам тебе, а твоето щастие и твоя избраник“. Въпреки това повиканото момиче трябва веднага да се обади, иначе то няма да се ожени през годината. Домакините почерпват полазника с всичко, приготвено за Коледа, след което той се сбогува. Преди да си иде, той оставя в някое тъмно кюше на стаята ябълките или портокалите, които после биват намирани от домакините. През целия ден полазникът получава подаръци от семействата, които е посетил сутринта. Полазникът олицетворява щастието, затова всички, които той посети, го ценят много.

Германия

Един голям празник в Германия много обичан от децата, е „Свети Никола“. От тоя ден почват коледните радости за децата. Ето какво разказва едно дете за празника Свети Никола:

Вечерта на пети декември пристигат детето Исус и Свети Никола с магарето си. Щом ги чуем да звънят, ние затваряме вратата, защото се боим малко от големия Свети Никола. Когато те се изкачат на стълбата, майка ни отваря вратата. Те влизат вътре и питат:

– Имате ли добри деца? Молят ли се?

И аз почвам да се моля:

– Влез детенце Исус и ми подари хубави неща, ябълки, круши, орехи, а пръчката остави на страна!

Или:

– Миличко, детенце Исус, колко отдавна те чакам! Подари ми хубави неща и аз ще стана добро момиченце!

            През това време детето Исус хвърля на пода орехи и резенчета от плодове. Свети Никола чука с бастуна си и казва:

– Събирайте! Но щом някой се наведе и посегне към плодовете, той го ударя с пръчката по пръстите.       

Детето Исус е облечено с бяла дреха, и има на лицето си бяло було. Свети Никола е облечен с дебел кожух, краката му са обути с високи  чизми, а в ръката си държи дебел бастун.

Друго дете пише следното:

Вечерта на пети декември децата поставят на прозорците една чиния със зелеви листа и парче хляб за магарето на Свети Никола и пеят следните песни:

Добри Свети Никола,
Дай ми сладкиши,
Нито много, нито малко,
Пусни ми ги през кумина

Или

Свети Никола иде от небето
И ни носи нещо,
Малките ще получат нещо,
Големите нищо!

По-големите момчета се обличат като рицари и благородни дами, като коминочистачи, магарета и бабички, ходят по къщите и пеят.

Из списанието на германския Младежки Червен кръст
сп. „Български Младежки Червен кръст“, 1929 г. и 1930 г.