Рождество Христово, „Коледа“ или „Божич“, като го нарича народът, е един от най-големите национални празници у нас. Обичаите в селото са по-богати и твърде разнообразни в различните краища на България.

Коледа започва да се празнува от вечерта преди празника, която се нарича Бъдни вечер. Тази вечер в стаята, в която се вечеря се постила със слама (с. Байлово, Софийско), върху нея се поставят покривки (месали), на които се слага вечерята. За вечерята се сготвя от всичко, което се намира в къщата по малко – боб, царевица, жито, картофи, като обичайно ястие – булгур със зеле и ошав (варени сухи сливи и круши). Същата вечер се прави „пита“ (хляб без квас), която се нарича „Кошара“, защото на нея се слагат направени от тесто кошара, волове и ярем. Освен пита се прави и „погача“, в която се поставя парá. В началото на вечерта домакинът прекадява стаята и всички присъстващи с тамян, а най-младият член на семейството чете молитва. Вечерята започва с разчупване на питата, от която всеки си взима по едно парче, като от нея се отчупва по един залък и за добитъка (вол, крава, кон, муле) и им се занася веднага. Погачата се разделя на толкова парчета, колкото са на брой членовете на семейството – всеки взима своята част и търси парáта. У когото се падне се смята, че ще бъде щастлив през новата година.

След вечерята всички измиват ръцете си преди лягане. За самия празник Коледа се готви свинско месо. Обикновено няколко дни преди празника всеки селянин заколва прасето, което е гоил за Коледа.

Всред нощ и в ранна утрин на Коледа по къщите ходят „коледари“ – млади момци, които пеят коледни песни за всеки член от семейството, което са посетили. Коледната песен е благословия за щастие и плодородие. На коледарите раздават колаци (кръгли хлебчета), орехи, сланина и пари.

В някои краища на България вечерята на Бъдни вечер не се разтребва, а останалото от нея седи невдигнато цяла нощ.

В градовете обичаят да се кади с тамян и да се чете молитва е спазван, както и да се готви ориз със зеле и да се прави ошав, а на много места и постна баница с тиква. След Освобождението под чуждо влияние семействата в градовете, особено тези, които имат деца, правят на Бъдни вечер елхи („йолки“), които „Дядо Коледа носи от гората заедно с коледните подаръци“.

Хубавият народен обичай да се коледува започва да се възприема и в града напоследък. Много дружествени групи го използват, като със своите добре подготвени хорове посещават видни семейства. По тоя начин те възкресяват старите народни обичаи и в същото време обогатяват своите дружествени приходи, с които закупуват облекло или подаръци на бедните си другари.

Из списанието на германския Младежки Червен кръст
сп. „Български Младежки Червен кръст“, 1929 г. и 1930 г.