Въ отчета на комисията по народното образование въ С. Петербургъ презъ 1908 год. единъ изъ експертите, като дава отзивъ по преподаване на ръкоделието, казва: „По ръкоделието трябва съ голяма радостъ да засвидетелстувамъ, че въ занятията по него въ всички смесени училища са привлечени не само момиченцата, но и момченцата, и последните тъй охотно се занимаватъ съ него, че въ някои училища превъзхождатъ момиченцата, напр. въ шиенето и плетенето“.

Това извлечение отъ горепосочения отчетъ бе поместено въ декемврийската кжинка на Руското списание „Вестникъ Возпитание“ въ отдела на хрониката, като при това се изказваше известно съмнение, дали наистина е полезно да се учи момчето на подобни работи. По този поводъ списание „Свободное возпитание“ разгледва това мнение и прави интересни бележки, които ние въ извлечение и съ някои допълнения даваме тукъ.

Преди всичко нека поставимъ въпроса въ по-обща форма: трябва ли да се учатъ момченцата по тези отрасли на труда, които до сега се считатъ изключително за женски: шиене, разтребване, пране, гледане на малки деца и пр.

Въ съвременното общество семейниятъ животъ е съпроводенъ – и това ще бъде, вероятно още дълго време тъй, – съ редъ дребни грижи, свързани съ воденето на самостойното хазайство. Въ бъдещето преобразование на производството и изменението условията на обществения животъ ще се внесатъ въ това дело значителни промени, но до тогава семейниятъ животъ ще бъде свързанъ съ приготовление на храна, пречистване на дома, миене и изкърпване на облекло, прослужване около децата и пр. Всичката тази работа пада всецяло на жената.

Въ семейства, които се ползуватъ съ достатъчни средства, този трудъ се възлага на наемна женска прислуга – готвачка, горнични, бавачка, гувернантка и пр. Състоятелната жена се освобождава отъ него съ това, че възлага този трудъ на друга жена, нямайки възможностъ да се освободи отъ него. Но тъй или иначе, цялата работа по хазайството пада изключително на жената. Въ работническите и занаятчийски среди мъжътъ помага донякъде въ управлението на хазайството. Тамъ нуждата заставлява. Като се върне отъ работа, въ празнични или други безработни дни мъжътъ отъ тези среди и нещо ще поприбере изъ дома, и децата ще позабавлява. Не всякога и не всеки, разбира се, прави това. И при добро желание мъжътъ малко разбира отъ това и жената, която понякога е трябвало да работи целия денъ тоже вънъ дома, трябва още като се върне, да се залови съ приготовление на гостба, пране, кърпене, прибиране и до късно презъ нощъта да седи надъ иглата или куката, когато мъжътъ вече отдавна спи. Но ако въ тези среди понякога се случва, че мъжътъ помага съ нещо на жената да се справи съ домашната работа, то въ тъй наречените интелигентни семейства колкото и оскъдни да са техните средства, мъжътъ всякога стои на страна отъ хазайството, като оставя жената да се занимава съ всички „женски работи“, както вече знае. „Интелегентенъ мъжъ“ да почисти двора или да нарежда стаята – това би извикало насмешки въ окръжающите.

Говори се обикновено, че домашното хазайство е именно тази областъ, въ която жената най-плодотворно може да приложи своите сили. Истино-великото се създава отъ човека само въ тази областъ на труда, която най-вече съответствува на неговата индивидуалностъ, а индивидуалностъта на жената е такава, че ней повече отъ всичко съответствуватъ дребните хазайствени работи. Жената трябва да се грижи, за да бъде образцова хазайка, а не да се стреми да излезе изъ сферата на семейният животъ и да конкурира мъжа въ областъта на умствения трудъ. А въ дълбочината на душата си тези, които поддържатъ подобни възгляди, намиратъ, че домашната работа просто е „недостойна“ за мъжа.

Всъщностъ, въ занятията по домашното хазайство няма нищо такова, което би правило тези занития по-съответствуващина женската индивидуалностъ. Домашните занятия са останали възложени на жената – домакиня, не защото са нейна „природна сфера“, а защото мъжътъ е трябвало да работи повече вънъ от дома, за да изкарва нужните средства за просъществуване. И доколкото това разпределение на труда физически съществува, дотолкова възлагането „домашното хазайство“ изключеително на жената е основателно. Но когато жената е принудена също да се занимава съ извъндомашна работа, или съ работа изобщо за изкарване заработъкъ, тогава ръководенето на домашното хазайство само отъ страна на нея, става едно добавъчно бреме, и несправедливо е, ако мъжътъ не й идва на помощъ. Също и когато професията на мъжа е такава, че му остава много свободно време, или не му отнима големи сили, несправедливо е да оставя всички работи отъ хазайството, отъ които еднакво той се ползува, върху жената. Единъ съвремененъ човекъ, при достатъчно свободно време, не бива да мисли, че изпълнението на известни хазайствени работи, без които не може да мине, е недостойно или оскърбително.

И съвременното възпитание трябва да се бори съ всички предразсъдъци, които изпорчватъ живота на човека. Предразсъдъкътъ, че занятията по домашното хазайство са достойни само за същества съ „по-малки сподобности“ или съ „по-ниски потреби“, изпорчва отношенията между мъжа и жената, внасяйки въ тяхъ началото на неравенството. Не единъ женски животъ е отровенъ отъ този предразсъдъкъ, не въ едно семейство е внесълъ то отчуждение и взаимно неразбиране между мъжа и жената.

Въ сегашно време твърде често се говори за свободно ново училище, за свободно ново възпитание. Единъ отъ принципите на това ново училище е съвместното възпитание, тъй като счита се, че съвместната работа, еднаквите условия на развитието ще помогнатъ за взаимното разбиране и духовното сближение на младежъта отъ двата пола и съ това ще послужи за залогъ на нормални отношения между мъжа и жената. Отъ тази гледна точка съвременното възпитание и обучение трябва да не правятъ разлика при ръчния трудъ между двата пола. Нужно е щото момичета и момчета еднакво да се научатъ да извършватъ всичко необходимо по хазайството и да не считатъ изпълнението на тази работа като недостойна за себе си.

Който е наблюдавалъ децата, той знае много добре, че въ ранната детска възрастъ момченцето, еднакво както и момиченцето, е готово да помага на майката въ всички домашни работи: то иска да шие, да мие, да пере и всичко, каквото се върши около му. Всичко това му се струва твърде интересно.

Но обикновено, въ семейството твърде рано се определя разлика между момчето и момичето. Момиченцето заставятъ да измие чашките, да приготви трапезата и пр., а на момчето се казва“ „какво се буташъ въ кухнята, нима това е твоя работа?“. На момичето даватъ кукли, съдчета, мебелки, на момчето коне, войници, параходи. Момиченцето заставляватъ да седи дома и шие или плете, момчето – да ходи по улиците, защото безъ работа отъ скука не ще може и да седи. Всичко това нагледъ е съвсемъ дребно, но то определя направлението на бъдещите възрастни мъжъ и жена, които въ нищо не си споделятъ, въ нищо не се разбиратъ.

Съвременното възпитание трябва да се стреми да изглади това различие. Много училища вече въ по-напредналите страни, като въвеждатъ съвестното обучение, обучаватъ и двата пола въ едни и същи занятия по ръчния трудъ. Така е, напр., както се видя отъ посочения отчетъ въ някои училища в Русия, така е в Швеция и въ други северни страни; тамъ, вънъ отъ обучението въ ръчния трудъ момиченцата дежуруватъ, както и момченцата по приготовлението на обеда въ куфнята и нареждане на трапезите, дето се хранятъ всички деца – ученици.

Въ това отношение най-много може да направи майката. Тя трябва да обучава еднакво както момичето, така и момчето въ всички онези дребни работи въ хазайството, безъ които не може да се минава въ живота и незнанието на които прави човека или безпомощенъ и зависимъ отъ другите, или лентяецъ и тиранинъ надъ другите. А училището трябва да продължи и закрепи този духъ.

Разбира се отъ обучението на момчето въ „женските работи“ не можатъ да се очакватъ велики последствия, но това е една от тези „дреболии“, които служатъ за основа на убеждения, възгляди и понятия и определятъ по такъвъ начинъ духовния миръ на человека. Нужно е, прочие, да се обръща внимание именно на тези „дреболии“.

сп. „Гражданка. Женско обществено-научно-литературно месечно списание“,
год. I (1911), бр. 7, 218-221.
Рубрика: ЖЕНАТА МАЙКА