Несъзнателно детето е под влияние на изкуството още в люлката си. С тихата приспивна песен майката усмирява своя палавник и докарва сън за очите му. Малко по-големичко, то весело подскача под чевръстия такт на ръченицата, а по-късно под магията на бабините сладкодумни приказки, неговият запленен дух се носи волно върху крилата на народната творческа фантазия.

Първите самостойни стъпки към изкуството детето закрачва след като вече е овладяло техниката на четенето. То търси интересни книги за прочит и жадно започва да поглъща съдържанието им. Светът е все още непозната загадка, която го притегля силно с тайните си.

Детето с удоволствие търси, пък и само си играе, на театрални представления, на цирк, балети, на кино и пр. То си въобразява, че е диригент на цял оркестър, на хор или пък самото то е голям певец, музикант и унесено, неуморно движи двете си ръце, свирейки върху въображаем инструмент.

Нека си зададем въпроса какво правим ние, възрастните, за да усилим и подкладем това психологическо естество на детството, за да отправим съзнателно днешното дете към чистите извори на изкуството. Каква литература четат нашите деца, какви филми гледат, пред красотата на какви картини отправяме младият му и жаден за живот дух?

Струва ми се, че тук, ние възрастните, вършим спрямо децата грехове, които би трябвало да ни тежат като воденични камъни около шията. Безогледно се спекулира с жаждата на детския дух и страшно се покварява. Това става напълно съзнателно или напълно нехайно по отношение детския интерес и преживелица. Вижте по градските стъгди (площад) какви афиши се разлепват за реклама на филмите, какви моменти от филма се отпечатват в ежедневната преса. Страст, прегръдки, захласнати целувки, и въобще положения, действащи силно и грубо еротично. А грубата еротика няма нищо общо с чистото изкуство.

Вижте на детския пазар каква детска литература се шири. Със своите ужаси и кървави фантасмагории тя обтяга до скъсване детските нерви, пълни сърцето му не с благородство и стремеж към правда, човечност, а с жестокост, злорадство, стремеж към отмъщение и пр. и пр. А всички знаем, че това няма никакъв допир с живата вода на истинското изкуство.

Дълг не е ли на семейството и на обществото да бият повече от своите постъпки, прояви извратено творчество, като ги ограничават и поне по-грижливо прикриват от любопитното детско око. А най-добре нека, преди да клишират картина в пресата, да залепят афиш на стъгдата, да пуснат книга на пазара, да си отговорят на въпроса – с това какво допринасят за светлото бъдеще на нашето дете, нашата утрешна надежда и упование?

Да позволим на децата си да се къпят не в мътилката на грубата еротика, не в ниските страсти на спекулантството с детската чистота, а да им позволим да проумеят красотата и смисъла на истинското изкуство. Нека му посочим да знае где е домът на чистотата, красотата, божествеността, та в дни на колебание, помрачение, обезвяра или на радост и чист възторг да намери този дом и там да ободри силите си, да окрили духът си и обновен да литне към нови победи за себе си и другите.

Нека завърша с прекрасните думи на Иполит Тена:

„Този, който се е научил да разбира и да обича красотата в каквото тя и да се изразява, а тя се изразява винаги в истинското изкуство, той сам ще се стреми към истински прекрасното, към съвършеното; той ще се отнася по-строго към себе си и към окръжаващите го и ще търси във всичко това „Хубаво“.

Р. Каменова,
в-к „Литературен кръг“, 1941 г., бр. 9, стр. 2