…при Сливенската девическа гимназия, като е разменила мисли по новата проява между ученици и ученички да си устройват журове, да танцуват модерни танци и да си създават разни празни удоволствия, признава, че животтъ в нас след войните взе съвсем нови форми.
Лесен, богат с удоволствия, охолен животъ е мечтата на млади и стари. Кога ще живеем, се чува вик от устата на юношите. Удоволствията отъ най-различно естество се поставиха за целъ на живота. Членовете на семейството са почти чужди един на друг. Ако върви все така семейството в пътя на разнищване и със слабо възпитателно въздействие над децата, бъдещето на последните е застрашено. Нерадостна е картината на нашия живот, ако не се отбием от пътя на наклонената площ, по която бързо се плъзга нашего семейство.
Родителско-учителската дружба намира, че майки и бащи трябва да се загрижатъ не само за печелене на материални средства за децата си, но да отделят повече грижи за възпитанието им.
Мястото на децата със захода на слънцето не трябва да бъде на улицата, а в къщи, където всяко дете трябва да помага на родителите си в домaшните работи. Така то ще се отдалечи от лошото влияние на улицата и ще свикне да се радва на семейния живот, ще обикне труда и бащината стряха.
Едновременно и училището чрез правилното разпределяне на времето за занимание на ученика, чрез разнообразяване живота въ учебното заведение, ще извика научни и др. жизнени възвишени интереси въ душата на ученика. Апелира към българското общество и всички обществени институти и ги моли да подпомагатъ и улесняватъ винаги трудното и сложно дело на възпитание на подрастващото поколение. Макар в това крупно дело семейството, училището и черквата да са най-важните фактори, нищо не би се постигнало, ако тяхното дело се руши от зловредни влияния. В общите добре осъзнати, смислени и постоянни усилия на всички посочени фактори за въздигане на подрастващото поколение зависи бъдещето на България.
Гр. Сливен, 10. IV 1930 г.
Отъ родителско-учителския комитет
oв. „Сливенска поща. Независим утринен ежедневник“, бр. 70, год. I (1930), с. 1.

Вашият коментар