Да научим детето да обича книгите, значи да му направим голяма услуга за цял живот. Това значи да направим радостта винаги близо до него. Ако човек се чувства самотен, стига да протегне ръката си и негови ще бъдат най-богатите съкровища, най-ценните настроения на великите хора.

Боледуванията на легло се понасят по-лесно, ако човек е свикнал да чете. Старостта добива златен ореол там, гдето има пълна стая с книги, готови да възкресят радостните настроения на миналите дни. Домът става рай там, гдето книгите се считат за ценност. Когато веселите, танцуващи дни преминат, книгите имат магията да ни въведат в духа на спокойствието и мира. Всяко семейство, което иска да има не само тежестите на живота, които се състоят в намирането на храна, покрив, облекло, но и радостите му, трябва да има книги, много, много книги.

За създаването на тая любов към книгите трябва да се почне от рано. Книгите с картинки, трябва да бъдат между първите подаръци на детето. Ония книги с картинки, чиито текст се състои от някое изречение тук-там. Когато детето обръща листовете на тия книги, някой може да му прочете туй, което е написано под картинките – ако има търпение за това. Ако обаче, то твърде много бърза да види какво има на другата страница, остави го да обръща лист след лист. На сила никога не трябва да се чете на детето. Някога то само ще почувства нужда от разяснения на картинките и тогава ще има и търпение да изслуша и това, което е писано под тях. Тогава е времето да му четеш.

Тъй се учат децата да четат. От начало държат книгата с главата надолу, полека лека се учат да я държат както трябва, а ей след туй, почват да „четат“ късото стихче на всяка страница и то без да могат да отличат една дума от друга. В тая ранна възраст детето си въобразява че чете и не трябва да бъде смущавано от наставления и поправки.

Остави го то само да ти „чете“ и разказва за картинките. Най-напред то важно ще ти показва и казва: „бау-бау“, „беби“, „папа“. Толкова е способността му да чете. Доволна да си от това и не изисквай повече. Непопречвай на естествения му растеж в това отношение с поученията си и настояванията си да го научиш по-скоро да познава буквите. Полека лека то ще почне все повече и повече да „чете“ по картинките, докато след време ще почне цели приказки да съчинява по тях.

Внимавай да създадеш у детето приятни чувства към книгата преди то да бъде удавено от настояванията в училището да усвои техниката на четенето.

Тайната на това се крие в изкуството на родителите да бъдат слушатели на „четенето“ по картинки на четири годишното дете. Никое дете дори в тая възраст, когато то има такова силно желание да говори, няма да върши това, ако няма кой да го слуша, интелигентно да го слуша. Тая нужда родителите могат да задоволят, а това тъй ще помогне детето да обикне книгите.

А. Патри, Превод от английски: П. Касабова,
Вестник на жената, 1931 г., год. XI, бр. 465, стр. 2