„Играчки да се чистят?“, питате вие, „защо? – и без това те скоро се счупват и развалят!“. Но при днешната модерна фабрикация на играчки, те са повечето от материали, които траят дълго време и не се чупят – в повечето случаи от платнени материи – така че детето може дълго време да играе с тях, докато играчката се повреди. Затова, дълг е на майката или на бавачката да държи играчките по възможност чисти, защото не трябва да се забравя, че с играчките е заето не само вниманието на детето, но и ръцете, а при дребните играчки често и устата се докосва. Когато се вгледа човек в играчките на децата, които играят в обществените градини или в стаите, ще се почуди на небрежността, с която майките се отнасят към децата си, като ги оставят да играят със зацапани играчки.

Самото дете е чистичко облечено, неговите дрешчици и бельо са често сменявани, а играчката, която всеки ден държи в ръцете си, е със съвсем съмнителна чистота. И защото играчката не може да се сменя така често, както дрехите, детето играе с нея до тогава, докато най-после тя се счупи и не може да се използва. Това показва, че детето играе само едно късо време с чиста играчка, останалото, дългото време, то играе с вече измърсена играчка. Много ясно, че това съвсем не съответства на хигиената, която днес навсякъде трябва да заема първо място.

Ето защо, наложително е играчките да се изчистват и чисти да се оставят в ръчичките на детето.

През лятото децата често играят с дървени кофички, дървени лопатки за пясък и други някои дървени играчки. При честото съприкосновение с вода, пясък и пръст тия играчки стават достатъчно мръсни, за да е нужно едно основно почистване. Само водата не може да ги измие основно, тя трябва от време на време да се изтриват с четка и сапун и да се оставят да съхнат на слънцето. И топките, с които децата така много обичат да играят, макар и пъстрите бои да изглеждат чисти, върху тях скоро се наслоява един тънък пласт от нечистота, който отива по ръцете на детето, а от там и по другите части на тялото – често в устата, затова и топката трябва от време на време да се изтрива с насапунена кърпа, после да се изплаква и бързо да се избърсва със суха чиста кърпа.

Особено внимание трябва да се обърне на играчките на малките дечица, които хвърлят всичко по земята и всичко, което вземат в ръце, мушкат в устата си. Ако се оставят в ръцете на малкото мръсни играчки, то може да се зарази от болести, които се предават чрез бактерии, може да му излязат по устата пъпчици и пр.

Платнените кукли и животни, които като нови са много хубави, в детинските ръчички скоро загубват своя хубав чист вид. Затова трябва възрастните да се погрижат да ги изчистят. Такива кукли и животни от плат се чистят, като се изтриват с бензин или смес от бензин и етер. Играчките се намокрят добре с тая течност и се изтриват, докато нечистотата излезе. Те се оставят да съхнат на сянка, след това се слагат на въздух и слънце, за да се премахне всичката миризма на бензин, и едва тогава, вече чисти, се оставят в ръцете на детето. При малко нацапаните бели или светли платнени играчки за изчистване се употребява сгорещено картофено брашно, с което играчките няколко пъти се изтриват.

Всички лакирани играчки, от които днес на пазаря има голям избор, се изчистват със смес от оцет и зехтин. Оцетът отнема нечистотата, зехтинът дава нужната лъскавина.

Трудът да се измие играчката на детето не е напразен, макар и то скоро пак да я измърси. Без това често чистене, играчката се напластява с прах и микроби, които могат да бъдат опасни, защото отиват по ръцете и устата на детето.

По-големите деца трябва да се привикнат сами да изчистват играчките си. Лицето на порцелановата кукла, тялото ѝ, може да се мие с вода и сапун, както момиченцето, което играе с нея, мие своите ръце и лице. То е „майката“ на своята кукла, нека се научи да пере дрешките й, да я пази чиста и да се радва на чистотата, както се радва на самата игра.

сп. „Модерна домакиня“, кн. 9,
год. IV (1928), с. 210.