Няма нищо по-мило от това да гледате как две деца, едното вече запознато с четенето, да чете с глас на малкото си братче или сестриче, което още не ходи на училище. Голямото разяснява, малкото слуша внимателно и разглежда картинките в книгата, като от време на време само обяснява или запитва.

Но такова четене е рядкост у децата. Обикновено детето, което има страст към книгата, чете усамотено. То избира някой удобен ъгъл в стаята, далеч от другите деца, почва да чете и така се увлича, че забравя не само игрите, но и храната. За тези деца четенето е по-високо от всичко. Те изоставят на драго сърце игрите на своята възраст; и от деня, в който почнат да разбират прочетеното, те откриват в своето въображение тайната на едно щастие, от което буквално са опиянени.

Всички силни страсти, така и тази страст към четенето, има своите най-силни моменти и постепенно заглъхване, но продължава с години. И след като са се радвали на умствените качества на детето си, родителите му почват да се безпокоят, че то не се смее, че не лудува като другите деца на неговата възраст. „Всякога наведено над някаква история; всякога погълнато от това, което чете; замислено, унесено“ – така описва една майка своето седемгодишно момче, което вече е „изгълтало“ цялата детска библиотека на баща си.

Това, наистина, е много добро явление. Ние изпитваме голяма радост, като виждаме детето да се развива умствено. Но това може да повреди здравето на детето, като причини силно нервно напрежение и преумора. Когато се появят у детето четец такива лоши признаци, ние трябва да вземем мерки за откриването му от тази страст. Не се препоръчва да постъпваме рязко, да не му вземем книгите и да му позволяваме никак да чете. Това може още повече да изостри страстта му към четене.

Необходимо е да се отвлече вниманието му към друго занятие. Обикновено децата-четци имат будно чувство към природата. Ето защо най-подходящо е да се увлече детето в някой спорт, например градинарство, или дори туризъм, футбол и пр. При всеки удобен случай да взимаме „четеца“ на разходка: ходенето ще му подейства много добре, защото детето до сега се е лишавало от разходка. През време на тази разходка ние трябва да го разговаряме, да будим у него интерес към видените неща и пр.

Обикновено децата-четци са кротки по природа. Към тази страст ги е подтикнало недоброто им чувство в обществото с други деца. Но най-доброто средство е да се събуди у детето увлечение в някой спорт.

в. „Балбунарски новини“, год. I (1933), бр. 40, с. 2.