Всички виждаме, как от младото и нежно дъбово растенийце, попаднало при добри условия, след години израства широкоплещест дъб, който устоява и на най-страшните бури и природни стихии. А това е и с всяко растение, с всяка тревица и цвете, с всяка животинка! Има един период при тяхното развитие, когато те са най-нежни, най-млади, най-крехки.

И човекът за да стане зрял, за да може в последствие да твори, неизбежно трябва да мине през детската възраст, да бъде дете! Колко важна е детската възраст! И с какъв трепет си спомнят детинството, особено ония хора, които са го прекарали добре! Велики писатели, като Толстой, като Достоевски, Горки са посветили цели произведения на своето детство. Но колко лошо е, когато възрастният си спомня с горчивина за най-свидната възраст, за най-милия период от своя живот!

У нас от ред години насам в неделята на „Мироносците“ се празнува „денят на детето“. В този ден стотици хиляди деца от села и градове, от колиби и паланки излизат да манифестират пред по-големите си братя, сестри, майки и бащи своята невинност, своята чистота и жажда за живот.

И, както пролетта носи освежаване в природата, вдъхва надежда за по-добри дни във всяка жива твар, събужда заспалите цветя, които разтварят кротко венчетата си, усмихват се на животворното слънце и от устицата им излиза опойваща миризма, така и събраните малки деца чиито гласове зазвъняват като птичи хор, внасят радост, събуждат надежди сред по-възрастните.

Мили деца, вие сте пролетта на човешкия живот, вие карате да се усмихват и най-намръщените физиономии, пред вас бледнеят и се червят и най-големите коравосърдечници. Но огледайте се на този ден и ще видите, че между вас има деца лошо облечени, с изпити и бледи лица, може би и не закусвали от сутринта. И, за да не проклинат те своето детство, обърнете вниманието на своите родители и учители,  а те от своя страна обществото, за да бъдат подпомогнати тези ваши другарчета.

А ние, по-възрастните пък, трябва да направим така, че не един ден да бъде ваш, а всички дни през годината.

Автор: Крум Григоров,
сп. „Картинна галерия“, кн. 7, 1939 г., стр. 16