Щомъ деца останатъ въ тъмно,
Призраци ги плашатъ тяхъ.
Х. Хайне

Думите на Хайне криятъ въ себе повече отъ поетическо сравнение. Най-новите психологични изследвания показватъ, че децата много често преживяватъ особенъ видъ халюцинации, които можемъ да наречемъ безвредни. Тяхната безвредностъ се състои въ това, че детето рано привиква да ги смята за чисто субективни явления. Но докато не стане това, те представятъ известна опасностъ за децата, защото може да се преживеятъ съ силенъ страхъ. Впрочемъ, тия явления у децата може да извикатъ още по-голямо безпокойство у родителите и близките на детето. Като се плаши или се радва на явления, които не съществуватъ като дадени, детето не рядко извиква голяма тревога у родителите, особно когато последните са склонни да виждатъ въ това признакъ на душевна аномалия.

Въ що се състоятъ безвредните халюцинации?

Да допуснемъ, че току-що сме срещнали на улицата близъкъ намъ човекъ, когото дълги години не сме виждали. Ние си отиваме вкъщи и разправяме на домашните си за тази среща, при което образътъ на срещнатото лице наново оживява въ насъ. Но това оживяване на образа носи другъ характеръ: ние си представяме лицето, съ което сме се срещнали. Това ще рече, че неговиятъ образъ ние считаме вече като вътрешно явление, явление на нашата паметъ. Ние не възприемаме наново образа на срещнатия отъ насъ човекъ, а само си го представяме. Такива са преживелиците при поменатите условия на голямъ процентъ нормални хора. Ала има също така значителенъ процентъ нормални хора, които могатъ да преживеятъ соченото тукъ събитие и по другъ начинъ. Разправяйки за неочакваната среща, те наново виждатъ (в буквалния смисълъ на думата), образа на срещнатия отъ тяхъ човекъ. Представата за последния се изнася отново въ пространството, тя наново се повръща въ фазата на възприятие. Съ други думи, човекъ въ такива случаи има особенъ видъ халюцинация. Казвамъ особенъ видъ, защото отъ халюцинациите въ същинския смисълъ ги отличаватъ редъ признаци:

1. Трябва да отбележимъ, че същинските халюцинации се налагатъ на съзнанието на преживяващия ги като дадена действителностъ. Те се явяватъ като телесни, ако, разбира се, ставатъ въ областъта на зрението. Напротивъ, безвредните халюцинации рядко иматъ телесенъ характеръ; най-често те се преживяватъ като рисунки – образи въ две измерения.
2. Халюцинациите въ същинския смисълъ на думата така или иначе сочатъ на известно душевно разстройство. Безвредните халюцинации се явяватъ у хора, напълно нормални. Нещо повече. Много хора, чиито имена принадлежатъ вече на историята, са имали такива безвредни халюцинации. Нютонъ, Спиноза, Гьоте, физиологътъ Йоханесъ Мюллеръ, а въ по-ново време В. Вундтъ, Алоизъ Рилъ, швейцарския философъ Навилъ и др., са наблюдавлаи у себе си тези халюцинации.

Докато халюцинациите въ същинския смисълъ на думата се натрапватъ на човека, безвредните халюцинации могатъ да се извикатъ и чрез усилие на волята. Разбира се, това не е единствениятъ начинъ на явяването имъ. Те идватъ и отъ само себе си. Споредъ това, различаваме произволни и непринудени (спонтанни) халюцинации. Освенъ това, този видъ халюцинации се явяватъ въ областъта на всички сетива. Най-често, обаче, се забелязватъ въ областъта на зрението, следъ това на слуха и т.н. Децата познаватъ предимно спонтанни халюцинации. Не рядко те имъ служатъ за забава. Ала често те играятъ и друга роля въ техния животъ. За Хр. Ботевъ се разправя, че виделъ какъ се срутва Стара-Планина надъ родния му градъ и започналъ да бяга. Явления от този родъ не са редки между деца, които иматъ халюцинаторни наклонности. Студентката Л., когато била на 5-6 годишна възрастъ, била оставена сама вкъщи. Валялъ силенъ снягъ. Детето се загледало въ снега и изведнъж забелязало, че пада цялото небе. То силно изпищяло. Другъ примеръ, Студентката П.Д., когато била въ първо или второ отделение, лягайки да спи, забелязала въ стаята грамаденъ черенъ човекъ. Тя тъй се изплашила, че не могла да проговори…

Въ други случаи, халюцинаторно преживяваните образи носятъ по-невинен характеръ. Ученикътъ П. Б. (сега въ втори прог. кл.), когато се заглежда на едно място, вижда какъ стражари преследватъ апаши. Това го развлича и той си устройва единъ видъ кино. Ала страхътъ у децата изчезва или съвсемъ намалява, когато те откриятъ, че това са субективни явления.ь

Как откриватъ това децата, е интересенъ въпросъ, върху който, обаче, ние не може да се спираме тукъ. Вместо това, ще се спремъ на въпроса, въ какъвъ процентъ се срещатъ безвредните халюцинации между хората.

Най-новите изследвания показватъ, че тия халюцинации, които въ най-новата литература се означаватъ съ думата ейдетизъмъ, се срещатъ предимно у децата. Въ Германия въ това отношение бяха изследвани цели области и градове. Оказа се, че процентътъ зависи отъ много условия, едно отъ които е геологичния характеръ на местностъта. Допуска се, че химическия съставъ на водата указва особно силно влияние върху ейдетичните склонности у децата.

За неравномерното разпределение на тия склонности между децата въ различни области можемъ да съдимъ отъ следните резултати:

Проф. О. Кро намерилъ между децата в Марбург 60% ейдетици (така наричатъ ония, съ склонности къмъ безвредни халюцинации); Т. Бонте, въ Хамбургъ, отъ 209 закъснели въ развитието си деца, намерилъ 97 ейдетици, което прави 32%; Лифманъ, въ Фрайбург, между 843 деца намерилъ едвамъ 89 ейдетици, или 10.6%; Роеслеръ, пакъ въ Фрайбургъ, между 729 деца, отъ 6 до 10 год. възрастъ, намерилъ 292 ейдетици, т.е. 40.2%; Земанъ намерилъ между виенските деца 88% ейдетици, а Г. Бригите – 96%.

Нека добавя, че пишещиятъ тия редове изследва у насъ общо около 559 човека, отъ които 247 се оказаха ейдетици, т.е. 44.18%. Между изследваните от насъ лица попадатъ 88 художници по професия, които дадоха 72 ейдетици, т.е. 81.8%. Три основни училища, при общъ брой 214 деца, дадоха 81 ейдетици, което прави 37.7 %. Една селска прогимназия (с. Чупречене, Белоградчишко), даде 27.6% ейдетици. Сто души отъ „Дома за малолетни престъпници“ дадоха 28 ейдетици. 

Нека добавя, че съ настъпването на половата зрялостъ процентътъ на ейдетиците бързо спада; но у някои хора ейдетизмътъ се запазва презъ целия имъ животъ. Това са предимно художници, артисти, поети и техници.

Автор: Мих. Димитровъ – София
в-к „Здравна просвета“, гр. София, бр. 19, год. X (1931), с. 3-4.