Високите изисквания, предявени от съвременния футбол към специалистите в нашата страна, наложиха да се предприемат редица мерки за ранната специализация на младите футболисти, да се работи и обучава така, че в близките години отборите от групата на майсторите да бъдат комплектувани от състезатели с най-високо майсторство. Резултатите от работата ще бъдат незадоволителни, ако обучението на младите футболисти се провежда на досегашното равнище, ако тренировъчният процес не се постави на нови основи, ако 8-годишното обучение на децата не е съобразено с най-новите изисквания за добиване на високи индивидуални качества.

В основата на тези изисквания стои въпросът за правилната физическа подготовка. Факт е, че ние изоставаме в тази област. Усиленото жилищно строителство отне огромни площи, където децата играеха и добиваха известни двигателни навици. В момента при треньорите се явяват деца, желаещи да играят футбол с доста бедна двигателна култура, със слаба физическа подготовка. Задачата на детско-юношеските школи е в най-ранна възраст да внедрят у подрастващите специални двигателни навици, технически похвати, тактически действия, да развиват у младите характерните качества — бързина, ловкост, сила, скоростна техника и т. н. на базата на добрата физическа подготовка.

В нашата страна ранното обучение на футболиста започва на 10-годишна възраст и продължава до края на юношеската възраст, т. е. в продължение на 8 години. Ще се спира на физическата подготовка на най-младите футболисти — децата (от 10 до 14-годишна възраст).

Това е един много важен период за подрастващите. Многозина от сегашните футболисти не са получили необходимата физическа подготовка в детско-юношеските си години и затова не успяха да достигнат върховете на майсторството. А научните изследвания доказват, че физическите качества най-добре се изграждат в тази възраст. Примерът на предишни и сегашни първокласни футболисти също свидетелства, че основите на бъдещите рекордни постижения трябва непременно да се поставят в детската възраст. Това е въпрос, който изисква много внимателен подход, за да няма нежелателни последствия. Необходими са по-специални занимания, специфични за детската възраст. Децата в този етап на развитие показват предпочитание към недиференцираните физически занимания. Футболната игра представлява типична форма на тези занимания.

В спортната тренировка има две направления: обща и специална физическа подготовка. В процеса на работата, особено при децата, не може и не бива да се прави рязко разграничение между тях. За добиване на добра обща физическа подготовка е необходимо да се работи непрекъснато в целогодишния и многогодишен процес. По принцип тя трябва да предхожда специалната физическа подготовка, но не бива да се смята, че между тях съществува определена граница.

В учебно-тренировъчния процес успоредно със специалната физическа подготовка е необходимо да се усъвършенства и общата физическа подготовка. Това се осъществява чрез подобряване на физическите качества: сила, бързина, издръжливост, и на двигателните качества: ловкост, гъвкавост и отскокливост. Всички те (физически и двигателни) са тясно свързани помежду си и почти никога не се проявяват изолирано. За правилно протичане на работата съществена роля изиграва правилният подбор на децата в детско-юношеските школи. Необходимо е да предпочетем момчета с изразени физически качества, добра двигателна култура и подчертан усет към футболната игра.

Не съществува универсален законза работа с младите футболисти, но съществуват принципи, които в тренировъчния процес трябва да се спазват. Възрастта на школниците ни задължава да бъдем внимателни към тяхната физическа подготовка. В течение на 4-годишната им работа в школата те ще претърпят редица изменения. При приемането им са на 10 години. Тяхната мускулатура е все още без тонус. Тази особеност в развитието на детския организъм изисква да се използват средства от гимнастиката, леката атлетика и др. дисциплини под формата на игри, които в най-голяма степен ще съдействуват за подобряване на функционалната дейност на все още неукрепналата мускулатура. Психиката в тази възраст е все още твърде лабилна и неспокойна. От година на година се проявяват по различен начин, повече или по-малко забележими промени. Някои от тях се развиват по-рано, други по-късно. В един ще се забележи изменение в конструкцията с тенденция към растеж, а в други — към застой. Всеки треньор е длъжен поне в общи линии да забележи и прецени промените, младежката еволюция, да се съобрази с нея и да определи съответната физическа подготовка, като не прибързва с преждевременни заключения.

В детската възраст, физическата подготовка е необходимо да се ръководи от упражненията за изграждане и упражненията за прилагане.

Упражненията за изграждане обхващат всички движения, които подпомагат естественото развитие на детето, предоставяйки възможност за изява на индивидуалните особености. Касае се до упражнения с гимнастически и полуатлетически характер, както и такива за мобилизираност, целящи да увеличат гъвкавостта. В този период не бива да се прилагат упражнения за развитие на силата, мощта и мускулната издръжливост. Те ще бъдат по-ефективни, когато детето достигне 15–16-годишна възраст, т. е. в периода на следпубертетното мускулно напластяване.

Под упражнения за прилагане разбираме движенията, които децата трябва да извършват през времетраенето на играта: различни видове бягания (по различен начин и в различно темпо), скокове, падания, претъркаляния, единоборства и др.

Всичко това трябва да бъде прилагано в обстановка, близка до състезателната. Детето идва на игрището, за да играе футбол, това налага всички упражнения за физическо развитие с изграждащ и приложен характер да бъдат разнообразявани с упражнения за техника, като се съблюдава точното съотношение на едните с другите. Развитието на физическите и двигателните качества, а именно бързината на реакцията, на ориентирането, на избора на решението, на стартирането, на бягането, на промяната на посоката, е правилно да се свързва със специфичните движения във футбола, под формата на състезания, щафета и игри. Едновременно с това у децата трябва да се развива и специална издръжливост, без да се използват отделни упражнения за нейното повишаване в програмата на тренировката. В тази програма е необходимо да има упражнения за развиване на сила, с изключение на упражненията, изпълнявани с медицинска топка, като състезания, щафети или игри с такава топка. Тези упражнения са достатъчни за развитие на силата на отскока, за развитието на някои мускули, за силата на хвърлянето и на удара.

Тренировъчният процес с децата трябва да протича под лозунга „Всичко с топката!“, но в зависимост от правилното съотношение между натоварването и почивката по време на тренировките (т.е. нито претоварване на децата, нито натоварването да е малко).

Седмичният тренировъчен цикъл през първата година може да се състои от три тренировки по 60 минути, през втората — от три тренировки по 75 минути (за деца от 10 до 12-годишна възраст — подготвителна група). През третата година седмичният цикъл може да бъде три тренировки от 90 минути, а през четвъртата — три тренировки по 90 минути плюс една контролна игра (за деца от 12 до 14-годишна възраст — представителна група). За постигането на добри резултати е необходимо подготовката да протече при необходимата активност на децата. Наред с физическата подготовка, пред треньора стои задачата да внедри у възпитаниците си системни знания, умения, двигателни качества, които ще намерят приложение не само в спортната, но и в трудовата дейност.

Автор: Димитър Донков, треньор по футбол,
в-к „Футбол“, бр. 43, 1969 г., стр. 1 и 3.