Децата обичат приказките. Тяхната любов към тях е така дълбока, че те са станали инстинкт, делничен деликатес, без който те биха чувствували душите си празни. В ума си те тъчат вълшебна бродерия от фантастичния мир на животните на далечните приказни страни, като горят в пламъка на едно чувство, което никога не ги напуща.

Първото нещо да се усмири детето от физическата умора е да му се разправи някоя приказка. Само тогава неговите ръце се сплитат и очичките му устремяват и то заприличва на Рафаеловите ангелчета, литнали в облаците. До три-годишна възраст приказка, като тая, е благодатна роса роза крехкия мозък и жадната душа на детето:

„Веднъж имало едно врабче. То живяло в гнездото си със своята майка. Дохождал там и неговият баща. И малкото това сестриче имало братче – хубаво врабче. Една голяма котка живеела в къщата, на която било направено гнездото. Веднъж тя едва не хванала малките врабчета. Но в тоя миг пристига майката и пропъжда котката, като започнала да пърпори своите крила. Спасени, малките врабчета били целунати от майката, а когато се върнал бащата, те се пренесли в ближната гора, далече от лошата котка.“

Да, тая проста приказка, разказана на три годишно дете, вълнува детската душа и разпалва неговия мозък към мисли. А има толкова хубави приказки, които майките са длъжни да прочитат преди лягане на своите деца. Трябва обаче за вечер да се избират само хубавите приказки. А именно весели и благополучни. Страшните приказки, макар и поучителни, са за сутрин.

Чрез приказките детето събужда своята фантазия, култивира доброто в себе си, узнава нашия бит и чрез народните приказки обиква своята родина.

Приказките са крила на детстките души. Майки, не лишавайте децата си от тях!

Автор: Анжело Патри
сп. „Домакинство и мода“, год. I (1928), бр. 1, с. 22 г.