Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН е водеща национална научна институция в областта на етнологията и фолклористиката, чиято цел е да поддържа знанията и съзнанието на обществото за традиции и културна идентичност и за ролята им в съвременния свят. Учените и специалистите се занимават с изучаване и анализ на многоаспектната културна история и съвременност на България, с изследване на културните явления и процеси в балкански, европейски и световен контекст. Чрез дейностите на Националния център за нематериално културно наследство и Националния етнографски музей системно се издирва, събира, съхранява и представя културното наследство.

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН) е създаден през 2010 г. с решение на ОС на БАН след сливане на Института за фолклор и Етнографския институт с музей. Като техен универсален правоприемник ИЕФЕМ – БАН наследява и тяхната история, претърпяла не едно и две преобразувания. Началото отправя към 1906 г., когато от Народния музей (създаден през 1892 г.) се отделя като самостоятелен Народният етнографски музей в София. Заслугата за това е на тогавашния министър на народното просвещение проф. Иван Шишманов, а негов първи директор е Димитър Маринов. През 1947 г. към Българската академия на науките се основава Институт за народоука, който през 1949 г. бива обединен с Народния етнографски музей. Поставя се началото на Етнографския институт с музей с първи директор акад. Стоян Романски. През 1973 г. от него се отделя секцията по фолклор и се създава Институтът за фолклор с директор акад. Петър Динеков. През 2010 г. в резултат на реформата в БАН двата института отново са обединени.