Статия на Боян Желев, Варненски околийски управител

„На 3 април т. г., към 20 часа Варненското околийско управление бе алармирано с телефонограма от заведуюшия Балевския полицейски участък по следния начин: Днес към 17 часа едно маскирано лице в землището на село Страшимирово, на 500 метра от ж. п. кантон е завързало под релсата на железопътната линия два заряда от по около 20 cм. всеки, снабдени с каменарски фитили, дълги всички по около 1’5 метра и ги запалило. Лицето е било забелязано от младежа Милко Н. 12 г., от гр. Варна, ученик в прогимназията, който след като маскираното лице се отдалечило, съобразил и загасил запалените фитили, като отишъл по малка нужда върху тях. След това полюбопитствал, развързал зарядите и ги взел със себе си. Бил, обаче, наблюдаван от един казак риболовец от с. Казашка Махала, който стоял с лодката си в езерото. Казакът излязъл на брега, взел Милко и отново влязъл с лодката вътре в езерото на около 50 м., където хвърлили зарядите, след което изкарал детето на брега и го пуснал. Веднага след това Милко се явил пред кантонера и му съобщил за станалото. Вдига се тревога, вследствие , на която селата: Страшимириво, Тополи, Казашка Махала и участъка в Белево и околийското управление бяха вдигнати на крак. Към 23 ч. полицейски стражар заедно с задържания единствен свидетел Милко Николов отива в село Тополи и Казашка Махала за издирване на казака, който бил в лодката, с която били хвърлени зарядите и едва тук Милко признава, че бил излъгал.

Подложен на подробен разпит в околийското управление, Милко със сълзи на очи признава, че бил сгрешил.

Разпитът обаче, установи, че Милко бил голям любител на киното и редовен негов посетител. От там той бил видел какво представлява заряда и дава описание според видяното от киното. Пак от там видел как се възпламенява и как се гаси с подръчни средства запален фитил и комбинира цялата тая история, която без малко щеше да хвърли в тревога цялата страна с тая измислица.

При разпита се установи също, че той възприел лошия навик да лъже при всеки повод, без за това да има някаква причина.

Киното е указало пагубно въздействие върху мирогледа и разбиранията му. Въздействувало е на фантазията му, която го е подтикнала да съчини тая история, да стане нещо като филмов герой, но само то ли е ? Колко са като него, които възприемат само лошото от киното и по тоя начин изкълчват душите си още от най-ранни години и създават от сега и за в бъдеще големи неприятности на полицията и властта.

Много пъти е писано за зловредното влияние на киното, много пъти е обръщано внимание на всички да се подбират филмите, които се разрешават за деца и ученици, но като че ли всичко това става по желание. Защото желанието за големи печалби намира начини да заобиколи всички наредби и да допусне децата до филми, които само тровят тяхната душа.

След това можем да се чудим, че броят на малолетните злосторници се силно увеличава, че те стигат до виртуозност в постановката на деянията си, че комбинативността на фантазията им е стигнала до свършване.

А колко малко се иска, за да бъдат отклонени от тоя път. Малко повече контрол, малко повече занимание с таях, малко по-строго отнасяне при констатирана тяхна лъжа, ще ги спаси, може би, от много по-страшни последици.

Защото децата не са лоши. Те имат едно отлично качество да участват, да разбират и да плачат. Всяко дете, когато разбере грешката си, се разкайва и искрено съжалява със сълзи на очи за стореното.

Ний обаче, какво сме направили за тях? Къде е контролът на възрастните, къде е дружеството за закрила на децата? Наистина, грижим се за изхранването и обличането им, но грижим ли се да оформим от тях добри граждани?

Родители, бдете над децата си.

Учители, контролирайте ги и извън училището, за да не дойде ден и едните и другите да се срамите от плода на вашия възпитателски труд.

Защото за изкълчването на детската душа виновност носят всички, които са пренебрегнали макар един случай да въздействат.“

В-к „Седмична поща“, бр. 3, год.1 (1937 г.), стр.6i