Детската стая трябва да бъде най-слънчевата стая отъ цялата къща. Не е необходимо да се оставя за децата най-голямата стая, но тя трябва непременно да има слънце. Зеръ, и една стара поговорка казва: „Дето идва слънцето, тамъ докторъ не идва“.

Ако не липсватъ средствата, за препоръчване е пода на детската стая да се покрие съ линолеумъ, както въ сенаториумите, линолеума да се издига малко на стената, така че пода и шишетата съвсемъ да са закрити. По тоя начинъ нито въ ръбовете, нито въ кюшетата ще може да се събира прахъ и боклукъ. Едноцветния тъмносинъ, зеленъ и кафяво-червеникавъ линолеумъ най-добре отива на детските мобели, които се боядисватъ обикновено съ бяла боя.

Килими, покривки и мека мебелъ не подобаватъ за детска стая, защото те събиратъ и задържатъ много прахъ. Килимите, които се постилатъ въ детската стая, трябва да издържатъ прането. И мебелите трябва да са такива, че да могатъ да се измиватъ, и да няматъ много ръбове и ъгълчета. Маса за игра съ нарисувани картинки, числа и букви прилича много на детската стая, но тя скоро се разваля, рисунките се заличаватъ – и най-добре е да се слага една обикновена, проста, полирана маса, защото децата могатъ да рисуватъ по нея и тя може да се измива безъ да се поврежда.

Въ фамилия съ повече деца, трябва четките за зъби, гъбите за измиване, салфетките, да бъдатъ въ различни цветове, за да може всяко дете да познава своите. Има четки съ разноцветни целулоидени дръжки, гумени гъби има тоже разни цветове, за да се различаватъ салфетките, може да се поставя въ едина ъгълъ инициалъ съ разноцветни конци, а на кърпите за лице могатъ да се зашиятъ закачалки отъ разноцветни материи.

Навика отъ детството остава за презъ целия животъ. Децата трябва да се свикнатъ да ставатъ веднага следъ като се събудятъ. Ако се оставя детето на неговото желание: „ахъ, само още 5 минути, само още 10 минути да поспя въ топлото креватче“, то ще отиде въ училището безъ закуска да не закъснее, една много нездрава привичка, която остава и у възрастния човекъ.

сп. „Модерна домакиня“, кн. 3, год. II (1925), с. 56.