На 17 септември в Националния етнографски музей беше открита изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век„, която разкрива богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, посветени на детството и възпитанието през миналия век.

Иложбата представя и пъстрата палитра на детството – игрите, облеклото, хранителния режим, заниманията в училище и разнообразните дейности, които са оформяли ежедневието на децата през XX век. Според гл. ас. д-р Стамен Кънев изборът на детството като централна тема не е случаен – за разлика от много други аспекти на XX век, около които обществото остава разделено, детството е тема, която обединява хората емоционално.

Тя се осъществявяа в рамките на проект „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.

Изследването обхваща богат периодичен печат за деца и за родители, като списания, вестници и приложения на различни езици, публикувани през целия век. В началото на века изданията разчитат силно на преводна литература от чуждестранни педагози, насочена основно към майките, с акцент върху отглеждането на физически здраво и морално дете, според стандартите на времето.

Изследователите откриват показателна промяна в темите през различните десетилетия. В началото на века хигиенните навици заемат централно място във възпитателните съвети. Тогава тоалетните и водопроводът навлизат тепърва като модерни удобства, а сапунът не е достъпен във всяко домакинство. Лекари публикуват в детски и женски издания подробни съвети колко често децата трябва да мият ръце и да се къпят. Темата постепенно изчезва от масовия печат към средата на века, когато индустриалното производство на сапун я прави обичайна.

Мария Боянова, чийто изследователски фокус са детските игри, играчки и консумацията на захар, посочва един от най-любопитните парадокси в архивите – в края на 20-те и началото на 30-те години изданията масово съветват децата да консумират повече захар с обещанието за здрави и бели зъби. Тя обяснява това с разрастването на захарната индустрия в България по това време, когато захарта все още е стока на лукса и производителите активно стимулират потреблението ѝ, което е ранен пример за търговска реклама, насочена към нуждите на бизнеса, а не непременно към здравето на децата.

При прехода към социалистическия период изданията налагат строги идеологически рамки за възпитанието на „хармонично развита социалистическа личност“. Боянова обаче отбелязва, че на практика много от базовите ценности остават непроменени през целия век. Такива са темите като трудолюбие, уважение към възрастните, приятелство и взаимопомощ, само че рамката около тях се измества от религиозно-патриотична към партийна.

Чрез изложба научното изследване се превръща в достъпно изживяване за посетителите. Мария Боянова разказа, че за децата е разработен образователен работен лист, който ги поставя в ролята на редактори на детски печат. Те трябва да измислят заглавия и илюстрации към реални фрагменти от изданията на XX век.

Изложбата, макар и камерна и разположена във фоайето на първия етаж на музея, съчетава експонати от колекцията на музея, включително дървени играчки, шейни и колело, с оригинални илюстрации от печата от съответния период.

Част от резултатите на изследователския екип вече са публикувани в специално създадения за проекта сайт bgchildhood.com, в секция с материали на разнообразни теми – от оформлението на детската стая до анализи на треньори за детското поведение при футбол от преди десетилетия.

На 7 и 8 октомври в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей ще се проведе национална конференция на тема „Детството в медиите: представи, ценности, нагласи“ с над 50 участници, сред които изследователи, педагози и журналисти. Форумът ще завърши с практическа работилница, водена от дизайнерката на изложбата Десислава Васова.

На финала изследователите коментираха и най-разпространената заблуда сред днешните деца, че животът преди появата на технологиите е бил скучен. По думите на Боянова, точно обратното, липсата на екрани е принуждавала децата да разчитат на въображението си, което е правело детското преживяване по-интензивно и богато. И двамата изследователи изразиха надежда, че въпреки технологичните промени, основният стремеж на семействата – да отгледат щастливи и любознателни деца, остава непроменен през времето.